Skip to content Skip to footer

Обявяване на личен фалит през 2026 г. Адвокат за личен фалит на физическо лице. Условия и процедура

ОБЯВЯВАНЕ НА ЛИЧЕН ФАЛИТ ПРЕЗ 2026 – УСЛОВИЯ И ПРОЦЕДУРА. АДВОКАТ ЗА ЛИЧЕН ФАЛИТ НА ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ.

В настоящата статия ще разгледаме основните По-долу ще разгледаме кой може да обяви личен фалит, или т. нар. “личен банкрут “, на какви критерии трябва да отговаряте за да бъде открито производство по несъстоятелност, как протича процедурата по несъстоятелност на физическо лице, какви са разходите и последиците.

Законът за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ) се очаква да започне да се прилага девет месеца след влизането си в сила, считано от 8 март 2026 г.

Не всяко лице, което има неплатени кредити или други задължения, може автоматично да се възползва от процедурата за личен фалит. Необходимо е да бъдат изпълнени конкретни законови изисквания, включително относно неплатежоспособността на физическото лице и добросъвестността на длъжника. Поради това преценката дали са налице условията за несъстоятелност на физическо лице следва да се извършва индивидуално с оглед размера и характера на задълженията, доходите, имуществото и цялостното финансово и правно състояние на длъжника.

Поради сериозните правни и финансови ефекти на процедурата е препоръчителна консултация с опитен адвокат за личен фалит , който да ви насочи към най-подходящото решение.

ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ

Несъстоятелността на физическо лице е законово уредена съдебна процедура, чрез която лица с трайни финансови затруднения могат да уредят задълженията си към кредитори по справедлив и регулиран от закона ред.

Страни в производството са – длъжник, кредитори и синдик

Крайната цел на производството е погасяване на задълженията, постигане на финансово стабилизиране и осигуряване на ново начало за добросъвестния длъжник.

Цели на производството по несъстоятелност:

  1. Погасяване на задълженията на добросъвестния длъжник

Погасяват се задълженията на длъжника, освен тези, предвидени в чл. 104 от ЗНФЛ. Задълженията на поръчителите, солидарно задължените с длъжника лица, вземанията на неудовлетворените в производството по несъстоятелност кредитори, обезпечени със залог или ипотека от трети лица, не се погасяват.

  1. Справедливо, ефективно и бързо удовлетворяване на кредиторите във възможно най-голяма степен, в рамките на едно общо производство.

В производството се вземат предвид интересите на кредиторите, на длъжника и интересите на семейството на длъжника. Съгласно  § 1, т. 54 ДР на ДОПК – “Членове на семейството” са съпруг, съпруга и техните деца до навършване на 18-годишна възраст, освен ако не са встъпили в брак. Членове на семейството, независимо от възрастта им, са и децата на длъжника, които са недееспособни или трайно неработоспособни и не са встъпили в брак, т.е. тази дефиниция включва по-широк кръг лица от семейство по смисъла на Семейния кодекс.

 КОЙ МОЖЕ ДА ОБЯВИ ЛИЧЕН ФАЛИТ?

Производството по несъстоятелност може да се открие по молба на лице, което отговаря на следните критерии:

  1. Физическо лице
  2. Добросъвестно
  3. Да не е предприемач/търговец
  4. Да има парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати, които да не е в състояние да изпълни повече от 12 месеца
  5. Физическо лице – Личният фалит е приложим само за физически лица, като няма изискване да са дееспособни, ако липсва дееспособност или тя е ограничена, същите следва да извършват действия чрез законен представител или с попечителско съдействие.
  6. Добросъвестност – Според чл. 9 от ЗНФЛ „Добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си“

Добросъвестното упражняване на правата е изискване само към длъжника, не и към кредиторите, които също са участници в производството.

Добросъвестността на длъжника е

1. Процесуална добросъвестност

Касае процесуалното поведение на длъжника в хода на производството

Длъжникът е длъжен:

  • да изнася пред съда и синдика само истината за своето имущество,
  • да оказва съдействие и
  • да не препятства упражняването на правомощията на съда и на синдика и
  • да не създава опасност за интересите на кредиторите.

ВАЖНО! Нарушаването на тези задължения от страна на длъжника не води до прекратяване на производството, поради недобросъвестност.

2. Материалноправна добросъвестност 

Добросъвестността в чл. 9 от ЗНФЛ. Тя урежда конкретни форми на недобросъвестност на длъжника.

  • Извършено от длъжника правонарушение (престъпление/административно нарушение)

  • Бездействие на длъжника – Да е работоспособен, но през последната 1 година преди подаване на молбата за откриване на производството без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, източник на доходи; (Временна неработоспособност, намалена работоспособност, придобито право на пенсия, липса на предлагане на работа (това би била рядка хипотеза) не правят длъжника недобросъвестен.)
  • Действия на длъжника
  • Безвъзмездно разпореждане с имущество на значителна стойност, през последните 3 години преди подаване на молбата за откриване на производството или след подаване на молбата, но преди постановяване на решението по чл. 35, включително когато е дал обезпечение ипотека или залог, за чуждо задължение (т. 4);
  • Сключване на възмездна сделка, не за задоволяване на основни жизнени потребности на длъжника или членове на семейството му, когато поетото задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му.
  • Разпореждане с имущество в полза на свърза но лице (т. 11) което да уврежда кредиторите. В този случай срокът за е 2 години.
  • Действия и бездействия на длъжника, осъществени в хода на производството
  • Представяне на неверни факти или премълчаване/затаяване на част от осъществени факти, представяне на неистински документи за имущество и доходи, включително неуведомяване за придобито имущество.
  • Умишлено препятстване упражняването на правомощията на съда/синдика за проверка на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;
  • Виновно неизпълнение на задължения по закона (т. 9) одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторит.

 ВАЖНО! Недобросъвестността по чл. 9, ал. 2 винаги обуславя прекратяване на производството и в този случай длъжникът дължи обезщетение на кредиторите за причинените им имуществени вреди.

3. Да не е предприемач* или търговец 

Тези лица не могат да се ползват от процедурата.

Разпоредбата на чл.760а ТЗ дефинира предприемач като физическо лице, упражняващо стопанска дейност, занаят или свободна професия, доколкото неговото предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин (в този случай би бил търговец). Съгласно чл. 760г ТЗ, доколкото не могат да бъдат разграничени личните задължения на предприемача се считат за свързани с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия. Ако за  физическото лице са налице едновременно предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност за физически лица и по Търговския закон, прилага  се Търговския закон.

4. ПАРИЧНИ задължения на длъжника 

Лицето трябва да има задължения, които не е в състояние да изпълни изцяло или частично в продължение на повече от 12 месеца, като общият им размер е над 10 минимални работни заплати.

Задълженията, които се вземат предвид при личния фалит, могат да произтичат от различни правни основания и да бъдат главни и/или акцесорни. Законът изисква единствено те да са парични задължения с настъпил падеж, независимо от техния източник или правна природа.

Задълженията не трябва да са възникнали в качеството му на търговец или предприемач.

От момента, в който изискуемите задължения в общ размер надхвърлят 10 минимални работни заплати, следва да изтекат 12 месеца, за да е налице неплатежоспособност по смисъла на чл. 8 от ЗНФЛ.

КАК ДА ЗАПОЧНА ПРОЦЕДУРА ПО ЛИЧЕН ФАЛИТ?

МОЛБА ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО ЛИЧЕН ФАЛИТ

Молбата за личен фалит на физическо лице може да бъде подадена само от добросъвестния длъжник. Законът не предвижда подаване на молба от кредитор.

С подаването на молбата длъжникът официално иска от съда откриване на производство по несъстоятелност.  Той представя необходимите данни за цялостна преценка на неговото икономическо и правно положение. Длъжникът подробно описва обстоятелствата, свързани с трудовата си заетост, финансовото си състояние и настъпилата неплатежоспособност, както и наличното имущество. Молбата се обявява в Регистъра по несъстоятелност.

Компетентният съд за разглеждане на молбата за несъстоятелност на физическо лице е районният съд по настоящия адрес на длъжника към датата на подаване на молбата.

Дори длъжникът да смени настоящия си адрес в хода на делото, компетентният съд по делото за личен банкрут остава същият и производството продължава пред първоначално сезирания районен съд.

В 14-дневен срок от обявяване на молбата всеки кредитор на длъжника може да направи писмено възражение, подкрепено с писмени доказателства, че не са налице условията за откриване на производството.

Съдът има активната роля в производството по несъстоятелност при изясняване на всички факти и обстоятелства, които имат значение за вземането на решения в хода на делото. За разлика от други съдебни производства, съдът разполага с правомощието служебно да установява релевантни факти и да събира доказателства, необходими за правилното прилагане на закона.

ПРЕДВАРИТЕЛНИ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Законът предвижда възможност за налагане на предварителни обезпечителни мерки, още преди съдът да се произнесе по молбата за откриване на производството. Целта на тези мерки е запазване на имуществото на длъжника и предотвратяване на неговото разпиляване или укриване.

Съдът по несъстоятелността може служебно или по искане на длъжника да допусне:

  • налагане на запор или възбрана върху имущество на длъжника;
  • спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника;
  • разпореждане за запечатване на помещения, оборудване, превозни средства или други обекти, в които се съхраняват вещи на длъжника и др.

Наложените предварителни обезпечителни мерки действат в интерес на всички кредитори в производството по несъстоятелност, като осигуряват равнопоставеност и защита на техните вземания.

МАСА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА

Масата на несъстоятелността при личния банкрут обхваща всички имуществени права на длъжника, както и 1/2 част от вещите и правата върху вещи – съпружеска имуществена общност. Имущество, което е придобито по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име е придобито, съгл. чл. 21 от Семейния кодекс.

Масата на несъстоятелността не включва несеквестируемото имущество на длъжника(подробно описано в чл. 444 от Гражданския процесуален кодекс), освен  уреденото в чл. 445 от ГПК.

ВАЖНО! При наличие на ипотека несеквестируемостта спрямо обезпечения кредитор не важи*. Ипотекираното имуществено е част от масата на несъстоятелността. Ако е налице остатък от сумата, получена след удовлетворението на ипотекарния кредитор, остатъкът  вече е част от масата на несъстоятелността и ще подлежи на разпределение.

ИЗДРЪЖКА НА ДЛЪЖНИКА ПО ВРЕМЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

По време на производството за обявяване на личен фалит законът гарантира правото на длъжника на минимални средства за издръжка. Целта е да се осигури нормално съществуване на лицето и неговото семейство, независимо от водената процедура по личен банкрут.

Длъжникът покрива своите основни жизнени нужди от несеквестируемите си доходи по чл. 446 и 446а от Гражданския процесуален кодекс. Когато такива доходи липсват или са недостатъчни, издръжката може да бъде допълнена и от друго имущество, но само до размера на законоустановения несеквестируем доход.

Размерът на средствата, необходими за допълване на издръжката, се определя от съда, който взема предвид семейното положение, доходите и имущественото състояние на длъжника. При настъпване на промяна в обстоятелствата съдът може да измени определения размер, така че издръжката да отговаря на актуалните нужди и възможности.

КОЛКО СТРУВА ЛИЧНИЯ ФАЛИТ?

Разноски за производството по обявяване на личен фалит са:

  • държавни такси –  По молба за откриване на производство по несъстоятелност се събира такса в размер 10 евро. 
  • възнаграждението на синдика, назначен да управлява и осребрява имуществото;
  • разходите за съхраняване, попълване, оценяване и разпределение на масата на несъстоятелността;
  • средствата, необходими за издръжката на длъжника, когато тя се допълва от имущество съгласно закона.
  • адвокатско възнаграждение

Държавната такса се заплаща още при подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ

Ако длъжникът подаде молба за несъстоятелност, знаейки, че не отговаря на изискванията на закона, и е действал умишлено или с груба небрежност, той носи отговорност да обезщети кредиторите за претърпените имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от производството.

Задължението за заплащане на обезщетение възниква, когато:

  • съдът отхвърли молбата за откриване на производство по несъстоятелност, или
  • вече образуваното производство бъде прекратено с влязло в сила съдебно решение поради недобросъвестност на длъжника.

РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО ЛИЧЕН ФАЛИТ

След разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на физическо лице съдът може да я отхвърли или да я уважи. Когато установи, че са налице законовите предпоставки, съдът постановява решение за откриване на производство по несъстоятелност, с което:

  • обявява неплатежоспособността на длъжника;
  • открива производството по несъстоятелност;
  • назначава синдик, който управлява и контролира имуществото на длъжника.

Решението подлежи на незабавно изпълнение и се обявява в Регистъра по несъстоятелност. Всеки кредитор има право да го обжалва в 14-дневен срок от обявяването му. Решението на въззивния съд, с което първоинстанционният акт бъде потвърден, е окончателно.

Последици от решението за откриване на производство по несъстоятелност:

  • След откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни и изпълнителни дела за имуществени вземания срещу длъжника.
  • Спират се всички висящи съдебни и изпълнителни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника.
  • Изпълнението на задължения към длъжника се приема единствено от синдика, а всички плащания в негова полза се извършват по специална банкова сметка, посочена в съдебното решение.
  • Длъжникът не може да сключва нови сделки или да извършва плащания без разрешение на синдика, с изключение на разходите за задоволяване на текущите жизнени потребности.
  • Длъжникът е длъжен да съдейства на съда и синдика, като предоставя изискваната информация и документи в 7-дневен срок от писмено искане.
  • Съдът може да допусне обезпечителни мерки за запазване имуществото на длъжника

КОГА СЪДЪТ ОБЯВЯВА ДЛЪЖНИКА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ?

Съдът постановява решение за обявяване в несъстоятелност, когато в предвидения от закона срок не е предложен погасителен план, или когато предложеният план не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите, или не е утвърден. В тези случаи процедурата преминава към етап на осребряване на имуществото на длъжника.

С решението за обявяване на личен фалит съдът:

  • обявява длъжника в несъстоятелност;
  • лишaва длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
  • постановява започване на осребряване на имуществото и разпределение на получените средства между кредиторите.

Това решение има съществено значение за правното положение на длъжника и в начина, по който се управлява неговото имущество.

От датата на решението за обявяване в несъстоятелност всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми. Непаричните задължения се превръщат в парични, като се оценяват по тяхната пазарна стойност към датата на откриване на производството по несъстоятелност

Решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение, има действие по отношение на всички лица и се обявява в Регистъра по несъстоятелност, с което става публично достояние. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от обявяването му в Регистъра по несъстоятелност.

КАКВО СЛЕДВА СЛЕД ОБЯВЯВАНЕ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ?

След като съдът постанови решение за обявяване на физическото лице в несъстоятелност, производството преминава в етап на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Управлението и разпореждането с това имущество се осъществява от синдика, който действа под контрола на съда.

В този етап:

  • се извършва оценка и продажба на секвестируемото имущество на длъжника;
  • получените средства се разпределят между кредиторите по реда, предвиден в закона;
  • длъжникът е длъжен да оказва съдействие на синдика и съда, включително да предоставя информация и документи, свързани с имуществото и доходите си.

КОГА СЕ ПОГАСЯАТ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ПРИ ЛИЧЕН ФАЛИТ?

При несъстоятелност на физическо лице задълженията на добросъвестния длъжник се погасяват по силата на закона. Има три хипотези:

  1. При изпълнен погасителен план   – задълженията, за които е предвидено пълно или частично опрощаване, се погасяват с изтичане на срока на плана.

  2. При осребряване на имущество без утвърден план – неудовлетворените вземания се погасяват с влизане в сила на решението за прекратяване на производството поради изчерпване на масата, ако длъжникът е добросъвестен и е платил разноските.
  3. При липса на имущество – задълженията се погасяват 3 години след от обявяването в несъстоятелност, ако не е открито ново имущество и длъжникът е добросъвестен.

Погасяването на задълженията настъпва автоматично по силата на закона, без да е необходимо допълнително съдебно решение.

Консултация с адвокат за личен фалит

Ако имате неплатени кредити, задължения към банки или други кредитори и обмисляте обявяване на личен фалит, Адвокатска кантора „Веселинова и партньори“ може да Ви окаже професионална правна помощ и процесуално представителство.

Адвокат за личен фалит ще извърши анализ на Вашите задължения и финансово състояние и ще прецени дали са изпълнени законовите условия за личен фалит и за откриване на производство по несъстоятелност на физическо лице.

Правната помощ може да обхване цялата процедура за личен фалит – от първоначална консултация относно условията за несъстоятелност на физическо лице, подготовката на необходимите документи и изготвянето на молба за личен фалит, до процесуално представителство пред съда и съдействие в производството по личен фалит на физическо лице.

Ако търсите адвокат за личен фалит София, можете да се свържете с Адвокатска кантора „Веселинова и партньори“ за индивидуална консултация относно обявяване на личен фалит, последиците от производството, възможностите за освобождаване от задължения и приложимата процедура по несъстоятелност на физическо лице.

Свържете се с нас за консултация

 Автор: Нина Веселинова – адвокат и синдик

*В решение №116/26.03.2021 г. по търг. д. № 525/2019 г. е разяснено, че „съгласно нормата на чл.173 ал.1 ЗЗД, учредената в полза на кредитор ипотека гарантира правото му да се удовлетвори с предпочитание пред останалите кредитори от цената на ипотекирания имот при продажбата му по реда на принудителното изпълнение, независимо от това, кой е неговият собственик. Това безусловно и неотменимо право на ипотекарния кредитор се утвърждава изрично с множество други разпоредби в закона – вж. чл. 136 т. 3 ЗЗД, чл. 722 ал. 1, т. 1 ТЗ, чл. 194, ал. 3 ДОПК и др. Процесуалните правила относно принудителното изпълнение върху ипотекиран имот от своя страна осигуряват на практика реализирането на правото на предпочтително удовлетворяване по чл.173 ал.1 ЗЗД и затова прилагането им не може да води до резултат, при който тази привилегия отпада“